Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2012 18:53 - Киша
Автор: rodina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2012 04:30


  23.1.2012

Киша- паднал разтопен или разтапящ се сняг. 

Да, има киша в Канада. Изглежда мръсно, пръска, мокри и цапа. Май като нашата. Само че няма хора, които са недоволни от снега. И сега въпрос: българите ли са такива, че от всичко се оплакват, даже от падащия сняг или просто канадците са овце и глупаци, че не проклинат Бог, Вселена и правителство (в България това би било тавталогия), че зимата е студена и снежна?! Нещо ме кара да се притеснявам като се сетя, че нашата народопсихология е родила поговорката "Много хубаво не е на хубаво". 

Градският транспорт в Отава е препълнен и нередовен (абе съвсем редовно си идват автобуси на всеки 30 минути), а разстоянията са умопомрачителни- може да си пътуваш час и половина- два, само за да достигнеш от едната страна на downtown до другата. Ако тръгнеш да ходиш до предградията, ще натрупаш повече мили, отколкото да заобикаляш през Блатешница, Враня стена и Злогош, за да стигнеш до Кюстендил (наместо ортодоксалното Цървеняно, Коняво, Ябълково). Едно от големите малцинства в Канада- канадците- обикновено са заровили поглед в айфони, айпади, блекберита и т.н. и упорито игнорират всякакви настъпвания и бутания от страна на техни съграждани в пубертета, които демонстрират повишената си хормонална активност чрез крясъци, подсвирквания и ехиден смях. 

Междуградските превози между Отава и Монреал се извършват от канадския еквивалент на ВЕЧНИЯ Чавдар 11М4 (само че не- печелил 3-та награда на международно изложение за автобуси, с каквато е отличен звярът от Ботевград, бивш Орхание).

А гарата......ееех, ако на някой го тресе носталгията по комунистическите гари (аз само си спомням Захарна фабрика през 90-те) да отиде на автогарата в Отава. От зъбната хигиена на персонала до счупения фаянс, всичко е внимателно изпипано така че гостите от Източна Европа да се чувстват като у дома си. 

2 часа си кълча краката- понеже си нямам какво да правя- така че да ми остане поне една коленна капачка. Само в една черна софийска Корса ми е било по- тясно. 

- May I have a window seat please?- питам чек-ина на УестДжет (за ливерията им след малко).
- Yes, of course!- ми дава място 8Б от Амстердам до София тя.

На летището няма паспортна проверка, обаче флейтата ми предизвиква подозрения и ме питат за предназначението на тоя чудат предмет. "Флейта в ре мажор"- пояснявам. 

Всъщност, целият свят ми е крив, защото ей там приятелката ми маха за довиждане, а пък мен не ми се тръгва. Човещина, която не оправдава най- грозната окраска на авиокомпания (думата окраска някак не пасва)-http://www.airliners.net/photo/WestJet/ ... 5e842830de

Има една поговорка: ”Red and Green Should Not Be Seen, Blue and Green Should Never Be Seen without Something in Between”. Явно компанията, която е сътворила ливерито е знаела това и е "решила" проблема чрез безидейния бял бумеранг прострян между тези два цвята... 

Полетът от Монреал до Торонто продължава 58 минути и няма нищо интересно (сервират по чаша вода, като това беше едно от по- интересните неща по време на полета). 

В Торонто отивам на гейта, където ни чака Б744 на КЛМ, с който ще прескачаме Атлантика. Красавец е, с регистрация PH-BFA- първият доставен 744 на КЛМ и почти мой набор. 

Седалките са удобни, имам добър поглед върху полукрилото. Излитаме по- рано от предвиденото. IFE-то се прецаква още на 15-тата минута, така че изчитам бордното списание и Зюддойче цайтунг. На около 4-5 метра от мен има допълнителни монитори, които информират за височината и скоростта. Достигаме ПН350 и 1105 км/ч. Гощават ни с ядки, ориз по индийски, салата, десерт и т.н. 

Прелитаме 6000км. за 6:22 часа и кацаме с час и половина по- рано. За съжаление, кабинното осветление не е напълно изключено по време на захода и не мога да заснема нищо. Опирането е изключително меко- то май със 744 друг начин няма; а рулирането от Полдербаан до Терминала отнема 20-тина минути. Стюардесата леко шокирана ми казва, че от 11-ти Септември насам е забранено да се снима кабината, а аз се чудя какво ще каже ако ѝ покажа снимките от предишния ми полет с тяхната компания... не ѝ се меся, личи си, че е изморена.

На Амстердам отивам право към т.нар. "comfortable seats" където успявам да поспя 40 минути, а през останалото време съзерцавам пътникопотока и си сменям мястото на полета до София. След часове отивам на гейта, където чака ЛЗ- ФБА. Бордингът е на време, което ме учудва. Стюардесите са доста симпатични и леко неконцентрирани. Хубави нови униформи. Самочувствие. Много отчетлив звук от PTU-то на pushback (уау-уау-уииииииииу-уау-уау). Нормално излитане, нормален набор, сандвич, сок. Много интересно бордно списание. ПН 390, командир Стефан Стефанов (ако съм чул правилно). Заход по 27-а и българско опиране (по- меко от 74-ката, а на 320-ка). Забавяне при "скачването" на ръкава, презрителен поглед от митничаря и здравей София! 

Пак киша...


Тагове:   канада,   отава,   полет,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rodina
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9911
Постинги: 7
Коментари: 4
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031